избъбрил
1.
избъбрил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
избъбрил
е производна форма
на избъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
избъбрил —
мин. деят. св. прич. м. р.
избъбрил
е производна форма
на избъбря (мин. деят. св. прич. м. р.).