избъбрило

Речник на българския език

1. избъбрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избъбрило е производна форма на избъбря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избъбрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

избъбрило е производна форма на избъбря (мин. деят. св. прич. ср. р.).