избучавам

Речник на българския език

избуча̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

избуча̀ваш, несв. и избуча̀, св.
1. Издавам кратко бучене. Вятърът избуча в клоните и утихна.
2. Прен. Казвам с дебел глас или извършвам действие с кратко бучене.

Грешни изписвания (7)

  • езбочавам
  • езбочавъм
  • езбучавам
  • езбучавъм
  • избочавам
  • избочавъм
  • избучавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бу-ча-вам из-бу-ча-ва-ме
2 лице из-бу-ча-ваш из-бу-ча-ва-те
3 лице из-бу-ча-ва из-бу-ча-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-ча-вах из-бу-ча-вах-ме
2 лице из-бу-ча-ва из-бу-ча-вах-те
3 лице из-бу-ча-ва из-бу-ча-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бу-ча-вах из-бу-ча-вах-ме
2 лице из-бу-ча-ва-ше из-бу-ча-вах-те
3 лице из-бу-ча-ва-ше из-бу-ча-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучавал съм избучавала съм избучавало съм избучавали сме
2 лице избучавал си избучавала си избучавало си избучавали сте
3 лице избучавал е избучавала е избучавало е избучавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избучавал бях избучавала бях избучавало бяхме избучавали
2 лице беше избучавал беше избучавала беше избучавало бяхте избучавали
3 лице беше избучавал беше избучавала беше избучавало бяха избучавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избучавам ще избучаваме
2 лице ще избучаваш ще избучавате
3 лице ще избучава ще избучават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избучавал ще съм избучавала ще съм избучавало ще сме избучавали
2 лице ще си избучавал ще си избучавала ще си избучавало ще сте избучавали
3 лице ще е избучавал ще е избучавала ще е избучавало ще са избучавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избучавам щяхме да избучаваме
2 лице щеше да избучаваш щяхте да избучавате
3 лице щеше да избучава щяха да избучават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избучавал щях да съм избучавала щях да съм избучавало щяхме да сме избучавали
2 лице щеше да си избучавал щеше да си избучавала щеше да си избучавало щяхте да сте избучавали
3 лице щеше да е избучавал щеше да е избучавала щеше да е избучавало щяха да са избучавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучавал съм избучавала съм избучавало съм избучавали сме
2 лице избучавал си избучавала си избучавало си избучавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избучавал съм избучавала съм избучавало съм избучавали сме
2 лице избучавал си избучавала си избучавало си избучавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избучавал била съм избучавала било съм избучавало били сме избучавали
2 лице бил си избучавал била си избучавала било си избучавало били сте избучавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избучавам щяла съм да избучавам щяло съм да избучавам щели сме да избучаваме
2 лице щял си да избучаваш щяла си да избучаваш щяло си да избучаваш щели сте да избучавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избучавал щяла съм да съм избучавала щяло съм да съм избучавало щели сме да сме избучавали
2 лице щял си да си избучавал щяла си да си избучавала щяло си да си избучавало щели сте да сте избучавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избучавал бих избучавала бих избучавало бихме избучавали
2 лице би избучавал би избучавала би избучавало бихте избучавали
3 лице би избучавал би избучавала би избучавало биха избучавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бу-ча-вай из-бу-ча-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-ча-вал
непълен член из-бу-ча-ва-лия
пълен член из-бу-ча-ва-ли-ят
женски род из-бу-ча-ва-ла
членувано из-бу-ча-ва-ла-та
среден род из-бу-ча-ва-ло
членувано из-бу-ча-ва-ло-то
множествено число из-бу-ча-ва-ли
членувано из-бу-ча-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-ча-вал
женски род из-бу-ча-ва-ла
среден род из-бу-ча-ва-ло
множествено число из-бу-ча-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бу-ча-ващ
непълен член из-бу-ча-ва-щия
пълен член из-бу-ча-ва-щи-ят
женски род из-бу-ча-ва-ща
членувано из-бу-ча-ва-ща-та
среден род из-бу-ча-ва-що
членувано из-бу-ча-ва-що-то
множествено число из-бу-ча-ва-щи
членувано из-бу-ча-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бу-ча-вай-ки