избучавала си

Речник на българския език

1. избучавала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избучавала си е производна форма на избучавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. избучавала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избучавала си е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. избучавала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

избучавала си е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).