избучавали

Речник на българския език

1. избучавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избучавали е производна форма на избучавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избучавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избучавали е производна форма на избучавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избучавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избучавали е производна форма на избучавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избучавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избучавали е производна форма на избучавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).