избучава

Речник на българския език

1. избучава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избучава е производна форма на избучавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. избучава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избучава е производна форма на избучавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. избучава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избучава е производна форма на избучавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).