избримча

Речник на българския език

избримча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-б-рим-ча из-б-рим-чим
2 лице из-б-рим-чиш из-б-рим-чи-те
3 лице из-б-рим-чи из-б-рим-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-б-рим-чих из-б-рим-чих-ме
2 лице из-б-рим-чи из-б-рим-чих-те
3 лице из-б-рим-чи из-б-рим-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-б-рим-чех из-б-рим-чех-ме
2 лице из-б-рим-че-ше из-б-рим-чех-те
3 лице из-б-рим-че-ше из-б-рим-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избримчил съм избримчила съм избримчило съм избримчили сме
2 лице избримчил си избримчила си избримчило си избримчили сте
3 лице избримчил е избримчила е избримчило е избримчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избримчил бях избримчила бях избримчило бяхме избримчили
2 лице беше избримчил беше избримчила беше избримчило бяхте избримчили
3 лице беше избримчил беше избримчила беше избримчило бяха избримчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избримча ще избримчим
2 лице ще избримчиш ще избримчите
3 лице ще избримчи ще избримчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избримчил ще съм избримчила ще съм избримчило ще сме избримчили
2 лице ще си избримчил ще си избримчила ще си избримчило ще сте избримчили
3 лице ще е избримчил ще е избримчила ще е избримчило ще са избримчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избримча щяхме да избримчим
2 лице щеше да избримчиш щяхте да избримчите
3 лице щеше да избримчи щяха да избримчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избримчил щях да съм избримчила щях да съм избримчило щяхме да сме избримчили
2 лице щеше да си избримчил щеше да си избримчила щеше да си избримчило щяхте да сте избримчили
3 лице щеше да е избримчил щеше да е избримчила щеше да е избримчило щяха да са избримчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избримчел съм избримчела съм избримчело съм избримчели сме
2 лице избримчел си избримчела си избримчело си избримчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избримчил съм избримчила съм избримчило съм избримчили сме
2 лице избримчил си избримчила си избримчило си избримчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избримчил била съм избримчила било съм избримчило били сме избримчили
2 лице бил си избримчил била си избримчила било си избримчило били сте избримчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избримча щяла съм да избримча щяло съм да избримча щели сме да избримчим
2 лице щял си да избримчиш щяла си да избримчиш щяло си да избримчиш щели сте да избримчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избримчил щяла съм да съм избримчила щяло съм да съм избримчило щели сме да сме избримчили
2 лице щял си да си избримчил щяла си да си избримчила щяло си да си избримчило щели сте да сте избримчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избримчил бих избримчила бих избримчило бихме избримчили
2 лице би избримчил би избримчила би избримчило бихте избримчили
3 лице би избримчил би избримчила би избримчило биха избримчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-б-рим-чи из-б-рим-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-б-рим-чен
непълен член из-б-рим-че-ния
пълен член из-б-рим-че-ни-ят
женски род из-б-рим-че-на
членувано из-б-рим-че-на-та
среден род из-б-рим-че-но
членувано из-б-рим-че-но-то
множествено число из-б-рим-че-ни
членувано из-б-рим-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-рим-чил
непълен член из-б-рим-чи-лия
пълен член из-б-рим-чи-ли-ят
женски род из-б-рим-чи-ла
членувано из-б-рим-чи-ла-та
среден род из-б-рим-чи-ло
членувано из-б-рим-чи-ло-то
множествено число из-б-рим-чи-ли
членувано из-б-рим-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-б-рим-чел
женски род из-б-рим-че-ла
среден род из-б-рим-че-ло
множествено число из-б-рим-че-ли