избримчела

Речник на българския език

1. избримчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

избримчела е производна форма на избримча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. избримчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

избримчела е производна форма на избримча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).