избримчил

Речник на българския език

1. избримчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избримчил е производна форма на избримча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избримчил — мин. деят. св. прич. м. р.

избримчил е производна форма на избримча (мин. деят. св. прич. м. р.).