избавя

Речник на българския език

1. изба̀вя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изба̀виш, мин. св. изба̀вих, мин. прич. изба̀вил, св.вж. избавям.

Грешни изписвания (3)

  • езбавъ
  • езбавя
  • избавъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ба-вя из-ба-вим
2 лице из-ба-виш из-ба-ви-те
3 лице из-ба-ви из-ба-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ба-вих из-ба-вих-ме
2 лице из-ба-ви из-ба-вих-те
3 лице из-ба-ви из-ба-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ба-вех из-ба-вех-ме
2 лице из-ба-ве-ше из-ба-вех-те
3 лице из-ба-ве-ше из-ба-ве-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избавил съм избавила съм избавило съм избавили сме
2 лице избавил си избавила си избавило си избавили сте
3 лице избавил е избавила е избавило е избавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избавил бях избавила бях избавило бяхме избавили
2 лице беше избавил беше избавила беше избавило бяхте избавили
3 лице беше избавил беше избавила беше избавило бяха избавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избавя ще избавим
2 лице ще избавиш ще избавите
3 лице ще избави ще избавят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избавил ще съм избавила ще съм избавило ще сме избавили
2 лице ще си избавил ще си избавила ще си избавило ще сте избавили
3 лице ще е избавил ще е избавила ще е избавило ще са избавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избавя щяхме да избавим
2 лице щеше да избавиш щяхте да избавите
3 лице щеше да избави щяха да избавят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избавил щях да съм избавила щях да съм избавило щяхме да сме избавили
2 лице щеше да си избавил щеше да си избавила щеше да си избавило щяхте да сте избавили
3 лице щеше да е избавил щеше да е избавила щеше да е избавило щяха да са избавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избавел съм избавела съм избавело съм избавели сме
2 лице избавел си избавела си избавело си избавели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избавил съм избавила съм избавило съм избавили сме
2 лице избавил си избавила си избавило си избавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избавил била съм избавила било съм избавило били сме избавили
2 лице бил си избавил била си избавила било си избавило били сте избавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избавя щяла съм да избавя щяло съм да избавя щели сме да избавим
2 лице щял си да избавиш щяла си да избавиш щяло си да избавиш щели сте да избавите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избавил щяла съм да съм избавила щяло съм да съм избавило щели сме да сме избавили
2 лице щял си да си избавил щяла си да си избавила щяло си да си избавило щели сте да сте избавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избавил бих избавила бих избавило бихме избавили
2 лице би избавил би избавила би избавило бихте избавили
3 лице би избавил би избавила би избавило биха избавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ба-ви из-ба-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ба-вен
непълен член из-ба-ве-ния
пълен член из-ба-ве-ни-ят
женски род из-ба-ве-на
членувано из-ба-ве-на-та
среден род из-ба-ве-но
членувано из-ба-ве-но-то
множествено число из-ба-ве-ни
членувано из-ба-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ба-вил
непълен член из-ба-ви-лия
пълен член из-ба-ви-ли-ят
женски род из-ба-ви-ла
членувано из-ба-ви-ла-та
среден род из-ба-ви-ло
членувано из-ба-ви-ло-то
множествено число из-ба-ви-ли
членувано из-ба-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ба-вел
женски род из-ба-ве-ла
среден род из-ба-ве-ло
множествено число из-ба-ве-ли

2. избавя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

избавя е производна форма на избавям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. избавя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

избавя е производна форма на избавям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. избавя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

избавя е производна форма на избавям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).