избавело

Речник на българския език

1. избавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

избавело е производна форма на избавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. избавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

избавело е производна форма на избавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).