избавил

Речник на българския език

1. избавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избавил е производна форма на избавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избавил — мин. деят. св. прич. м. р.

избавил е производна форма на избавя (мин. деят. св. прич. м. р.).