избавел

Речник на българския език

1. избавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избавел е производна форма на избавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

избавел е производна форма на избавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).