избавление

Речник на българския език

избавлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Избавяне.

Грешни изписвания (3)

  • езбавление
  • езбъвление
  • избъвление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-бав-ле-ние
членувано из-бав-ле-ни-е-то
мн.ч. из-бав-ле-ния
членувано из-бав-ле-ни-я-та