избава

Речник на българския език

избава съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ба-ва
членувано из-ба-ва-та
мн.ч. из-ба-ви
членувано из-ба-ви-те
звателна форма