затуля

Речник на българския език

1. зату̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

зату̀лиш, мин. св. зату̀лих, мин. прич. зату̀лил, св.вж. затулвам.

Грешни изписвания (3)

  • затулъ
  • зътулъ
  • зътуля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ту-ля за-ту-лим
2 лице за-ту-лиш за-ту-ли-те
3 лице за-ту-ли за-ту-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ту-лих за-ту-лих-ме
2 лице за-ту-ли за-ту-лих-те
3 лице за-ту-ли за-ту-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ту-лех за-ту-лех-ме
2 лице за-ту-ле-ше за-ту-лех-те
3 лице за-ту-ле-ше за-ту-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице затулил съм затулила съм затулило съм затулили сме
2 лице затулил си затулила си затулило си затулили сте
3 лице затулил е затулила е затулило е затулили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях затулил бях затулила бях затулило бяхме затулили
2 лице беше затулил беше затулила беше затулило бяхте затулили
3 лице беше затулил беше затулила беше затулило бяха затулили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще затуля ще затулим
2 лице ще затулиш ще затулите
3 лице ще затули ще затулят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм затулил ще съм затулила ще съм затулило ще сме затулили
2 лице ще си затулил ще си затулила ще си затулило ще сте затулили
3 лице ще е затулил ще е затулила ще е затулило ще са затулили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да затуля щяхме да затулим
2 лице щеше да затулиш щяхте да затулите
3 лице щеше да затули щяха да затулят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм затулил щях да съм затулила щях да съм затулило щяхме да сме затулили
2 лице щеше да си затулил щеше да си затулила щеше да си затулило щяхте да сте затулили
3 лице щеше да е затулил щеше да е затулила щеше да е затулило щяха да са затулили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице затулел съм затулела съм затулело съм затулели сме
2 лице затулел си затулела си затулело си затулели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице затулил съм затулила съм затулило съм затулили сме
2 лице затулил си затулила си затулило си затулили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм затулил била съм затулила било съм затулило били сме затулили
2 лице бил си затулил била си затулила било си затулило били сте затулили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да затуля щяла съм да затуля щяло съм да затуля щели сме да затулим
2 лице щял си да затулиш щяла си да затулиш щяло си да затулиш щели сте да затулите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм затулил щяла съм да съм затулила щяло съм да съм затулило щели сме да сме затулили
2 лице щял си да си затулил щяла си да си затулила щяло си да си затулило щели сте да сте затулили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих затулил бих затулила бих затулило бихме затулили
2 лице би затулил би затулила би затулило бихте затулили
3 лице би затулил би затулила би затулило биха затулили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ту-ли за-ту-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ту-лен
непълен член за-ту-ле-ния
пълен член за-ту-ле-ни-ят
женски род за-ту-ле-на
членувано за-ту-ле-на-та
среден род за-ту-ле-но
членувано за-ту-ле-но-то
множествено число за-ту-ле-ни
членувано за-ту-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ту-лил
непълен член за-ту-ли-лия
пълен член за-ту-ли-ли-ят
женски род за-ту-ли-ла
членувано за-ту-ли-ла-та
среден род за-ту-ли-ло
членувано за-ту-ли-ло-то
множествено число за-ту-ли-ли
членувано за-ту-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ту-лел
женски род за-ту-ле-ла
среден род за-ту-ле-ло
множествено число за-ту-ле-ли

2. затуля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

затуля е производна форма на затулям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. затуля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

затуля е производна форма на затулям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. затуля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

затуля е производна форма на затулям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).