затулели

Речник на българския език

1. затулели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

затулели е производна форма на затуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. затулели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

затулели е производна форма на затуля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).