затулил е

Речник на българския език

1. затулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затулил е е производна форма на затуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. затулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

затулил е е производна форма на затуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).