затули

Речник на българския език

1. затули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

затули е производна форма на затуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. затули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

затули е производна форма на затуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. затули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

затули е производна форма на затуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. затули — повелително наклонение, ед. ч.

затули е производна форма на затуля (повелително наклонение, ед. ч.).