замътен

Речник на българския език

1. замътен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-мъ-тен
непълен член за-мъ-те-ния
пълен член за-мъ-те-ни-ят
ж. р. за-мъ-те-на
членувано за-мъ-те-на-та
ср. р. за-мъ-те-но
членувано за-мъ-те-но-то
мн. ч. за-мъ-те-ни
членувано за-мъ-те-ни-те

2. замътен — мин. страд. прич. м. р.

замътен е производна форма на замътя (мин. страд. прич. м. р.).