непроница̀ем
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
непроница̀ема, непроница̀емо, мн. непроница̀еми, прил.
1. Който не пропуска през себе си нищо. Непроницаема преграда.
2. Прен. Който не може да се види или разбере; таен, скрит. Непроницаема тайна.
същ. непроница̀емост, непроницаемостта̀, ж.
1. Който не пропуска през себе си нищо. Непроницаема преграда.
2. Прен. Който не може да се види или разбере; таен, скрит. Непроницаема тайна.
същ. непроница̀емост, непроницаемостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- непронецаем
- непронецаим
- непроницаим
- непрунецаем
- непрунецаим
- непруницаем
- непруницаим
- нипронецаем
- нипронецаим
- нипроницаем
- нипроницаим
- нипрунецаем
- нипрунецаим
- нипруницаем
- нипруницаим
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | неп-ро-ни-ца-ем | |
|---|---|---|---|
| непълен член | неп-ро-ни-ца-е-мия | ||
| пълен член | неп-ро-ни-ца-е-ми-ят | ||
| ж. р. | неп-ро-ни-ца-е-ма | ||
| членувано | неп-ро-ни-ца-е-ма-та | ||
| ср. р. | неп-ро-ни-ца-е-мо | ||
| членувано | неп-ро-ни-ца-е-мо-то | ||
| мн. ч. | неп-ро-ни-ца-е-ми | ||
| членувано | неп-ро-ни-ца-е-ми-те | ||