заговявам

Речник на българския език

заговя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

заговя̀ваш, несв. и заговѐя, св.
1. Ям и пия през цялата вечер на Заговезни.
2. Започвам да постя.
3. Прен. Разг. Ям бавно и дълго. Хайде да тръгваме, докога ще заговяваш.
същ. заговя̀ване, ср.

Грешни изписвания (7)

  • заговявъм
  • загувявам
  • загувявъм
  • зъговявам
  • зъговявъм
  • зъгувявам
  • зъгувявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-го-вя-вам за-го-вя-ва-ме
2 лице за-го-вя-ваш за-го-вя-ва-те
3 лице за-го-вя-ва за-го-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-го-вя-вах за-го-вя-вах-ме
2 лице за-го-вя-ва за-го-вя-вах-те
3 лице за-го-вя-ва за-го-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-го-вя-вах за-го-вя-вах-ме
2 лице за-го-вя-ва-ше за-го-вя-вах-те
3 лице за-го-вя-ва-ше за-го-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заговявал съм заговявала съм заговявало съм заговявали сме
2 лице заговявал си заговявала си заговявало си заговявали сте
3 лице заговявал е заговявала е заговявало е заговявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заговявал бях заговявала бях заговявало бяхме заговявали
2 лице беше заговявал беше заговявала беше заговявало бяхте заговявали
3 лице беше заговявал беше заговявала беше заговявало бяха заговявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заговявам ще заговяваме
2 лице ще заговяваш ще заговявате
3 лице ще заговява ще заговяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заговявал ще съм заговявала ще съм заговявало ще сме заговявали
2 лице ще си заговявал ще си заговявала ще си заговявало ще сте заговявали
3 лице ще е заговявал ще е заговявала ще е заговявало ще са заговявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заговявам щяхме да заговяваме
2 лице щеше да заговяваш щяхте да заговявате
3 лице щеше да заговява щяха да заговяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заговявал щях да съм заговявала щях да съм заговявало щяхме да сме заговявали
2 лице щеше да си заговявал щеше да си заговявала щеше да си заговявало щяхте да сте заговявали
3 лице щеше да е заговявал щеше да е заговявала щеше да е заговявало щяха да са заговявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заговявал съм заговявала съм заговявало съм заговявали сме
2 лице заговявал си заговявала си заговявало си заговявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заговявал съм заговявала съм заговявало съм заговявали сме
2 лице заговявал си заговявала си заговявало си заговявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заговявал била съм заговявала било съм заговявало били сме заговявали
2 лице бил си заговявал била си заговявала било си заговявало били сте заговявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заговявам щяла съм да заговявам щяло съм да заговявам щели сме да заговяваме
2 лице щял си да заговяваш щяла си да заговяваш щяло си да заговяваш щели сте да заговявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заговявал щяла съм да съм заговявала щяло съм да съм заговявало щели сме да сме заговявали
2 лице щял си да си заговявал щяла си да си заговявала щяло си да си заговявало щели сте да сте заговявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заговявал бих заговявала бих заговявало бихме заговявали
2 лице би заговявал би заговявала би заговявало бихте заговявали
3 лице би заговявал би заговявала би заговявало биха заговявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-го-вя-вай за-го-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-го-вя-вал
непълен член за-го-вя-ва-лия
пълен член за-го-вя-ва-ли-ят
женски род за-го-вя-ва-ла
членувано за-го-вя-ва-ла-та
среден род за-го-вя-ва-ло
членувано за-го-вя-ва-ло-то
множествено число за-го-вя-ва-ли
членувано за-го-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-го-вя-вал
женски род за-го-вя-ва-ла
среден род за-го-вя-ва-ло
множествено число за-го-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-го-вя-ващ
непълен член за-го-вя-ва-щия
пълен член за-го-вя-ва-щи-ят
женски род за-го-вя-ва-ща
членувано за-го-вя-ва-ща-та
среден род за-го-вя-ва-що
членувано за-го-вя-ва-що-то
множествено число за-го-вя-ва-щи
членувано за-го-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-го-вя-вай-ки