заговяване

Речник на българския език

заговя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • заговявъне
  • загувяване
  • загувявъне
  • зъговяване
  • зъговявъне
  • зъгувяване
  • зъгувявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-го-вя-ва-не
членувано за-го-вя-ва-не-то
мн.ч. за-го-вя-ва-ния
членувано за-го-вя-ва-ни-я-та