заговявал

Речник на българския език

1. заговявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заговявал е производна форма на заговявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заговявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заговявал е производна форма на заговявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заговявал — мин. деят. св. прич. м. р.

заговявал е производна форма на заговявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заговявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заговявал е производна форма на заговявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).