заговявало

Речник на българския език

1. заговявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заговявало е производна форма на заговявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заговявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заговявало е производна форма на заговявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заговявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заговявало е производна форма на заговявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заговявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заговявало е производна форма на заговявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).