завия

Речник на българския език

завѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

завѝеш, мин. св. завѝх, мин. прич. завѝл, св.вж. [[завивам 1 .



завѝеш, мин. св. завѝх, мин. прич. завѝл, св.вж. [[завивам
2 .__

Грешни изписвания (3)

  • завиъ
  • зъвиъ
  • зъвия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-вия за-ви-ем
2 лице за-ви-еш за-ви-е-те
3 лице за-вие за-ви-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-вих за-вих-ме
2 лице за-ви за-вих-те
3 лице за-ви за-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ви-ех за-ви-ех-ме
2 лице за-ви-е-ше за-ви-ех-те
3 лице за-ви-е-ше за-ви-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завил съм завила съм завило съм завили сме
2 лице завил си завила си завило си завили сте
3 лице завил е завила е завило е завили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях завил бях завила бях завило бяхме завили
2 лице беше завил беше завила беше завило бяхте завили
3 лице беше завил беше завила беше завило бяха завили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще завия ще завием
2 лице ще завиеш ще завиете
3 лице ще завие ще завият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм завил ще съм завила ще съм завило ще сме завили
2 лице ще си завил ще си завила ще си завило ще сте завили
3 лице ще е завил ще е завила ще е завило ще са завили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да завия щяхме да завием
2 лице щеше да завиеш щяхте да завиете
3 лице щеше да завие щяха да завият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм завил щях да съм завила щях да съм завило щяхме да сме завили
2 лице щеше да си завил щеше да си завила щеше да си завило щяхте да сте завили
3 лице щеше да е завил щеше да е завила щеше да е завило щяха да са завили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завиел съм завиела съм завиело съм завиели сме
2 лице завиел си завиела си завиело си завиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице завил съм завила съм завило съм завили сме
2 лице завил си завила си завило си завили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм завил била съм завила било съм завило били сме завили
2 лице бил си завил била си завила било си завило били сте завили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да завия щяла съм да завия щяло съм да завия щели сме да завием
2 лице щял си да завиеш щяла си да завиеш щяло си да завиеш щели сте да завиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм завил щяла съм да съм завила щяло съм да съм завило щели сме да сме завили
2 лице щял си да си завил щяла си да си завила щяло си да си завило щели сте да сте завили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих завил бих завила бих завило бихме завили
2 лице би завил би завила би завило бихте завили
3 лице би завил би завила би завило биха завили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-вий за-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-вит
непълен член за-ви-тия
пълен член за-ви-ти-ят
женски род за-ви-та
членувано за-ви-та-та
среден род за-ви-то
членувано за-ви-то-то
множествено число за-ви-ти
членувано за-ви-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-вил
непълен член за-ви-лия
пълен член за-ви-ли-ят
женски род за-ви-ла
членувано за-ви-ла-та
среден род за-ви-ло
членувано за-ви-ло-то
множествено число за-ви-ли
членувано за-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ви-ел
женски род за-ви-е-ла
среден род за-ви-е-ло
множествено число за-ви-е-ли