завил е

Речник на българския език

1. завил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завил е е производна форма на завия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завил е е производна форма на завия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).