завил си

Речник на българския език

1. завил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завил си е производна форма на завия (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. завил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

завил си е производна форма на завия (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).