завил

Речник на българския език

1. завил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

завил е производна форма на завия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. завил — мин. деят. св. прич. м. р.

завил е производна форма на завия (мин. деят. св. прич. м. р.).