забуботя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	за-бу-бо-тя	за-бу-бо-тим
2 лице	за-бу-бо-тиш	за-бу-бо-ти-те
3 лице	за-бу-бо-ти	за-бу-бо-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-бу-бо-тих	за-бу-бо-тих-ме
2 лице	за-бу-бо-ти	за-бу-бо-тих-те
3 лице	за-бу-бо-ти	за-бу-бо-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	за-бу-бо-тех	за-бу-бо-тех-ме
2 лице	за-бу-бо-те-ше	за-бу-бо-тех-те
3 лице	за-бу-бо-те-ше	за-бу-бо-те-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	забуботил съм	забуботила съм	забуботило съм	забуботили сме
2 лице	забуботил си	забуботила си	забуботило си	забуботили сте
3 лице	забуботил е	забуботила е	забуботило е	забуботили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях забуботил	бях забуботила	бях забуботило	бяхме забуботили
2 лице	беше забуботил	беше забуботила	беше забуботило	бяхте забуботили
3 лице	беше забуботил	беше забуботила	беше забуботило	бяха забуботили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще забуботя	ще забуботим
2 лице	ще забуботиш	ще забуботите
3 лице	ще забуботи	ще забуботят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм забуботил	ще съм забуботила	ще съм забуботило	ще сме забуботили
2 лице	ще си забуботил	ще си забуботила	ще си забуботило	ще сте забуботили
3 лице	ще е забуботил	ще е забуботила	ще е забуботило	ще са забуботили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да забуботя	щяхме да забуботим
2 лице	щеше да забуботиш	щяхте да забуботите
3 лице	щеше да забуботи	щяха да забуботят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм забуботил	щях да съм забуботила	щях да съм забуботило	щяхме да сме забуботили
2 лице	щеше да си забуботил	щеше да си забуботила	щеше да си забуботило	щяхте да сте забуботили
3 лице	щеше да е забуботил	щеше да е забуботила	щеше да е забуботило	щяха да са забуботили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	забуботел съм	забуботела съм	забуботело съм	забуботели сме
2 лице	забуботел си	забуботела си	забуботело си	забуботели сте
3 лице	за-бу-бо-тел забуботел е	за-бу-бо-те-ла забуботела е	за-бу-бо-те-ло забуботело е	за-бу-бо-те-ли забуботели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	забуботил съм	забуботила съм	забуботило съм	забуботили сме
2 лице	забуботил си	забуботила си	забуботило си	забуботили сте
3 лице	за-бу-бо-тил забуботил е	за-бу-бо-ти-ла забуботила е	за-бу-бо-ти-ло забуботило е	за-бу-бо-ти-ли забуботили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм забуботил	била съм забуботила	било съм забуботило	били сме забуботили
2 лице	бил си забуботил	била си забуботила	било си забуботило	били сте забуботили
3 лице	бил забуботил бил е забуботил	била забуботила била е забуботила	било забуботило било е забуботило	били забуботили били са забуботили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да забуботя	щяла съм да забуботя	щяло съм да забуботя	щели сме да забуботим
2 лице	щял си да забуботиш	щяла си да забуботиш	щяло си да забуботиш	щели сте да забуботите
3 лице	щял да забуботи щял е да забуботи	щяла да забуботи щяла е да забуботи	щяло да забуботи щяло е да забуботи	щели да забуботят щели са да забуботят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм забуботил	щяла съм да съм забуботила	щяло съм да съм забуботило	щели сме да сме забуботили
2 лице	щял си да си забуботил	щяла си да си забуботила	щяло си да си забуботило	щели сте да сте забуботили
3 лице	щял да е забуботил щял е да е забуботил	щяла да е забуботила щяла е да е забуботила	щяло да е забуботило щяло е да е забуботило	щели да са забуботили щели са да са забуботили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих забуботил	бих забуботила	бих забуботило	бихме забуботили
2 лице	би забуботил	би забуботила	би забуботило	бихте забуботили
3 лице	би забуботил	би забуботила	би забуботило	биха забуботили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
за-бу-бо-ти	за-бу-бо-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		за-бу-бо-тил
		непълен член	за-бу-бо-ти-лия
		пълен член	за-бу-бо-ти-ли-ят
	женски род		за-бу-бо-ти-ла
		членувано	за-бу-бо-ти-ла-та
	среден род		за-бу-бо-ти-ло
		членувано	за-бу-бо-ти-ло-то
множествено число			за-бу-бо-ти-ли
		членувано	за-бу-бо-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	за-бу-бо-тел
	женски род	за-бу-бо-те-ла
	среден род	за-бу-бо-те-ло
множествено число		за-бу-бо-те-ли