забуботила е

Речник на българския език

1. забуботила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забуботила е е производна форма на забуботя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забуботила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забуботила е е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).