щял съм да забуботя

Речник на българския език

1. щял съм да забуботя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да забуботя е производна форма на забуботя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).