забуботила

Речник на българския език

1. забуботила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

забуботила е производна форма на забуботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. забуботила — мин. деят. св. прич. ж. р.

забуботила е производна форма на забуботя (мин. деят. св. прич. ж. р.).