забелям

Речник на българския език

забелям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • забелъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-бе-лям за-бе-ля-ме
2 лице за-бе-ляш за-бе-ля-те
3 лице за-бе-ля за-бе-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-бе-лях за-бе-лях-ме
2 лице за-бе-ля за-бе-лях-те
3 лице за-бе-ля за-бе-ля-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-бе-лях за-бе-лях-ме
2 лице за-бе-ля-ше за-бе-лях-те
3 лице за-бе-ля-ше за-бе-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забелял съм забеляла съм забеляло съм забеляли сме
2 лице забелял си забеляла си забеляло си забеляли сте
3 лице забелял е забеляла е забеляло е забеляли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях забелял бях забеляла бях забеляло бяхме забеляли
2 лице беше забелял беше забеляла беше забеляло бяхте забеляли
3 лице беше забелял беше забеляла беше забеляло бяха забеляли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще забелям ще забеляме
2 лице ще забеляш ще забеляте
3 лице ще забеля ще забелят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм забелял ще съм забеляла ще съм забеляло ще сме забеляли
2 лице ще си забелял ще си забеляла ще си забеляло ще сте забеляли
3 лице ще е забелял ще е забеляла ще е забеляло ще са забеляли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да забелям щяхме да забеляме
2 лице щеше да забеляш щяхте да забеляте
3 лице щеше да забеля щяха да забелят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм забелял щях да съм забеляла щях да съм забеляло щяхме да сме забеляли
2 лице щеше да си забелял щеше да си забеляла щеше да си забеляло щяхте да сте забеляли
3 лице щеше да е забелял щеше да е забеляла щеше да е забеляло щяха да са забеляли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забелял съм забеляла съм забеляло съм забеляли сме
2 лице забелял си забеляла си забеляло си забеляли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице забелял съм забеляла съм забеляло съм забеляли сме
2 лице забелял си забеляла си забеляло си забеляли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм забелял била съм забеляла било съм забеляло били сме забеляли
2 лице бил си забелял била си забеляла било си забеляло били сте забеляли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да забелям щяла съм да забелям щяло съм да забелям щели сме да забеляме
2 лице щял си да забеляш щяла си да забеляш щяло си да забеляш щели сте да забеляте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм забелял щяла съм да съм забеляла щяло съм да съм забеляло щели сме да сме забеляли
2 лице щял си да си забелял щяла си да си забеляла щяло си да си забеляло щели сте да сте забеляли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих забелял бих забеляла бих забеляло бихме забеляли
2 лице би забелял би забеляла би забеляло бихте забеляли
3 лице би забелял би забеляла би забеляло биха забеляли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-бе-ляй за-бе-ляй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-бе-лян
непълен член за-бе-ля-ния
пълен член за-бе-ля-ни-ят
женски род за-бе-ля-на
членувано за-бе-ля-на-та
среден род за-бе-ля-но
членувано за-бе-ля-но-то
множествено число за-бе-ля-ни
членувано за-бе-ля-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бе-лял
непълен член за-бе-ля-лия
пълен член за-бе-ля-ли-ят
женски род за-бе-ля-ла
членувано за-бе-ля-ла-та
среден род за-бе-ля-ло
членувано за-бе-ля-ло-то
множествено число за-бе-ля-ли
членувано за-бе-ля-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бе-лял
женски род за-бе-ля-ла
среден род за-бе-ля-ло
множествено число за-бе-ля-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-бе-лящ
непълен член за-бе-ля-щия
пълен член за-бе-ля-щи-ят
женски род за-бе-ля-ща
членувано за-бе-ля-ща-та
среден род за-бе-ля-що
членувано за-бе-ля-що-то
множествено число за-бе-ля-щи
членувано за-бе-ля-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-бе-ляй-ки