забеляха

Речник на българския език

1. забеляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

забеляха е производна форма на забелям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. забеляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

забеляха е производна форма на забелям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. забеляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

забеляха е производна форма на забелея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).