забеляло

Речник на българския език

1. забеляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забеляло е производна форма на забелям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. забеляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забеляло е производна форма на забелям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. забеляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

забеляло е производна форма на забелям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. забеляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

забеляло е производна форма на забелям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. забеляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

забеляло е производна форма на забелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. забеляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

забеляло е производна форма на забелея (мин. деят. св. прич. ср. р.).