щял съм да съм забелял

Речник на българския език

1. щял съм да съм забелял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм забелял е производна форма на забелям (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. щял съм да съм забелял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм забелял е производна форма на забелея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).