жила

Речник на българския език

1. жѝла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. жѝли, ж.
1. Разг. Кръвоносен съд. Гореща кръв тече в жилите му. Изпъкнала жила.
2. Разг. Сухожилие. Вратни жили.
3. Разг. Разклонение от корените на растение. Дървото имаше дебели жили.
4. Ивица от минерал, руда и др. в природно състояние. Златна жила. Откриха мраморна жила.

Грешни изписвания (1)

  • жилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-ла
членувано жи-ла-та
мн.ч. жи-ли
членувано жи-ли-те
звателна форма

2. жила — мн. ч.

жила е производна форма на жило (мн. ч.).