другарка

Речник на българския език

друга̀рка съществително име, женски род (тип 41a) редактиране

Значение

мн. друга̀рки, ж. Жена другар.

Грешни изписвания (3)

  • дрогарка
  • дрогаркъ
  • другаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дру-гар-ка
членувано дру-гар-ка-та
мн.ч. дру-гар-ки
членувано дру-гар-ки-те
звателна форма дру-гар-ко