дружка

Речник на българския език

дру̀жка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. дру̀жки, ж. Разг. Другарка, приятелка. Вярна дружка.

Грешни изписвания (3)

  • дружкъ
  • друшка
  • друшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. друж-ка
членувано друж-ка-та
мн.ч. друж-ки
членувано друж-ки-те
звателна форма друж-ке