доя

Речник на българския език

доя̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 175ti) редактиране

Значение

доѝш, мин. св. доѝх, мин. прич. доѝл, несв.
1. Какво. Стискам вимето на женско животно, за да изцедя събралото се мляко. Доя кравите.
2. Прен. Грубо. Кого. Получавам материални облаги от някого, като го мамя, изнудвам.

Грешни изписвания (4)

  • дойа
  • дойъ
  • дуйа
  • дуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице доя до-им
2 лице до-иш до-и-те
3 лице дои до-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-их до-их-ме
2 лице дои до-их-те
3 лице дои до-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-ях до-ях-ме
2 лице до-е-ше до-ях-те
3 лице до-е-ше до-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доил съм доила съм доило съм доили сме
2 лице доил си доила си доило си доили сте
3 лице доил е доила е доило е доили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доил бях доила бях доило бяхме доили
2 лице беше доил беше доила беше доило бяхте доили
3 лице беше доил беше доила беше доило бяха доили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще доя ще доим
2 лице ще доиш ще доите
3 лице ще дои ще доят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доил ще съм доила ще съм доило ще сме доили
2 лице ще си доил ще си доила ще си доило ще сте доили
3 лице ще е доил ще е доила ще е доило ще са доили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да доя щяхме да доим
2 лице щеше да доиш щяхте да доите
3 лице щеше да дои щяха да доят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доил щях да съм доила щях да съм доило щяхме да сме доили
2 лице щеше да си доил щеше да си доила щеше да си доило щяхте да сте доили
3 лице щеше да е доил щеше да е доила щеше да е доило щяха да са доили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доял съм дояла съм дояло съм доели сме
2 лице доял си дояла си дояло си доели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доил съм доила съм доило съм доили сме
2 лице доил си доила си доило си доили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доил била съм доила било съм доило били сме доили
2 лице бил си доил била си доила било си доило били сте доили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доя щяла съм да доя щяло съм да доя щели сме да доим
2 лице щял си да доиш щяла си да доиш щяло си да доиш щели сте да доите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доил щяла съм да съм доила щяло съм да съм доило щели сме да сме доили
2 лице щял си да си доил щяла си да си доила щяло си да си доило щели сте да сте доили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доил бих доила бих доило бихме доили
2 лице би доил би доила би доило бихте доили
3 лице би доил би доила би доило биха доили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
дой дой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-ен
непълен член до-е-ния
пълен член до-е-ни-ят
женски род до-е-на
членувано до-е-на-та
среден род до-е-но
членувано до-е-но-то
множествено число до-е-ни
членувано до-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-ил
непълен член до-и-лия
пълен член до-и-ли-ят
женски род до-и-ла
членувано до-и-ла-та
среден род до-и-ло
членувано до-и-ло-то
множествено число до-и-ли
членувано до-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-ял
женски род до-я-ла
среден род до-я-ло
множествено число до-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род до-ящ
непълен член до-я-щия
пълен член до-я-щи-ят
женски род до-я-ща
членувано до-я-ща-та
среден род до-я-що
членувано до-я-що-то
множествено число до-я-щи
членувано до-я-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

до-ей-ки