доили

Речник на българския език

1. доили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доили е производна форма на доя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доили е производна форма на доя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).