доила

Речник на българския език

1. доила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доила е производна форма на доя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доила е производна форма на доя (мин. деят. св. прич. ж. р.).