доила е

Речник на българския език

1. доила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доила е е производна форма на доя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доила е е производна форма на доя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).