доугоя

Речник на българския език

доугоя преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • доугоъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице до-у-гоя до-у-го-им
2 лице до-у-го-иш до-у-го-и-те
3 лице до-у-гои до-у-го-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице до-у-го-их до-у-го-их-ме
2 лице до-у-гои до-у-го-их-те
3 лице до-у-гои до-у-го-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице до-у-го-ях до-у-го-ях-ме
2 лице до-у-го-е-ше до-у-го-ях-те
3 лице до-у-го-е-ше до-у-го-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доугоил съм доугоила съм доугоило съм доугоили сме
2 лице доугоил си доугоила си доугоило си доугоили сте
3 лице доугоил е доугоила е доугоило е доугоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях доугоил бях доугоила бях доугоило бяхме доугоили
2 лице беше доугоил беше доугоила беше доугоило бяхте доугоили
3 лице беше доугоил беше доугоила беше доугоило бяха доугоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще доугоя ще доугоим
2 лице ще доугоиш ще доугоите
3 лице ще доугои ще доугоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм доугоил ще съм доугоила ще съм доугоило ще сме доугоили
2 лице ще си доугоил ще си доугоила ще си доугоило ще сте доугоили
3 лице ще е доугоил ще е доугоила ще е доугоило ще са доугоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да доугоя щяхме да доугоим
2 лице щеше да доугоиш щяхте да доугоите
3 лице щеше да доугои щяха да доугоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм доугоил щях да съм доугоила щях да съм доугоило щяхме да сме доугоили
2 лице щеше да си доугоил щеше да си доугоила щеше да си доугоило щяхте да сте доугоили
3 лице щеше да е доугоил щеше да е доугоила щеше да е доугоило щяха да са доугоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доугоял съм доугояла съм доугояло съм доугоели сме
2 лице доугоял си доугояла си доугояло си доугоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице доугоил съм доугоила съм доугоило съм доугоили сме
2 лице доугоил си доугоила си доугоило си доугоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм доугоил била съм доугоила било съм доугоило били сме доугоили
2 лице бил си доугоил била си доугоила било си доугоило били сте доугоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да доугоя щяла съм да доугоя щяло съм да доугоя щели сме да доугоим
2 лице щял си да доугоиш щяла си да доугоиш щяло си да доугоиш щели сте да доугоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм доугоил щяла съм да съм доугоила щяло съм да съм доугоило щели сме да сме доугоили
2 лице щял си да си доугоил щяла си да си доугоила щяло си да си доугоило щели сте да сте доугоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих доугоил бих доугоила бих доугоило бихме доугоили
2 лице би доугоил би доугоила би доугоило бихте доугоили
3 лице би доугоил би доугоила би доугоило биха доугоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
до-у-гой до-у-гой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род до-у-го-ен
непълен член до-у-го-е-ния
пълен член до-у-го-е-ни-ят
женски род до-у-го-е-на
членувано до-у-го-е-на-та
среден род до-у-го-е-но
членувано до-у-го-е-но-то
множествено число до-у-го-е-ни
членувано до-у-го-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-у-го-ил
непълен член до-у-го-и-лия
пълен член до-у-го-и-ли-ят
женски род до-у-го-и-ла
членувано до-у-го-и-ла-та
среден род до-у-го-и-ло
членувано до-у-го-и-ло-то
множествено число до-у-го-и-ли
членувано до-у-го-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род до-у-го-ял
женски род до-у-го-я-ла
среден род до-у-го-я-ло
множествено число до-у-го-е-ли