доугоели

Речник на българския език

1. доугоели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доугоели е производна форма на доугоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доугоели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доугоели е производна форма на доугоя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).