доугоил е

Речник на българския език

1. доугоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доугоил е е производна форма на доугоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доугоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доугоил е е производна форма на доугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).