доугоила

Речник на българския език

1. доугоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доугоила е производна форма на доугоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доугоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доугоила е производна форма на доугоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).