дотолкова

Речник на българския език

дото̀лкова наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Във висока степен; много, така, дотам (във 2 знач.). Дотолкова е намаляла водата, че се виждат камъните по дъното.

Грешни изписвания (7)

  • дотолковъ
  • дотолкува
  • дотолкувъ
  • дутолкова
  • дутолковъ
  • дутолкува
  • дутолкувъ