дотук

Речник на българския език

доту̀к наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей.
2. До този момент, за който се говори. Дотук можех да ти помагам, отсега нататък трябва сам да се справяш.
Дотук ми дойде — (заедно с жест, с който се посочва шията или челото). Разг. Омръзна ми, дотегна ми.

Грешни изписвания (1)

  • дутук