доту̀к — наречие (тип 188)
Значение
нареч.
1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей.
2. До този момент, за който се говори. Дотук можех да ти помагам, отсега нататък трябва сам да се справяш.
• Дотук ми дойде — (заедно с жест, с който се посочва шията или челото). Разг. Омръзна ми, дотегна ми.
1. До място, където/откъдето се говори. Дотук можеш да дойдеш и с автобус, и с тролей.
2. До този момент, за който се говори. Дотук можех да ти помагам, отсега нататък трябва сам да се справяш.
• Дотук ми дойде — (заедно с жест, с който се посочва шията или челото). Разг. Омръзна ми, дотегна ми.
Грешни изписвания (1)
- дутук